ЕС и НАТО се готвят за „голям взрив“ в областта на отбраната
Войната на Русия в Украйна продължава да трансформира световната сигурност и водачите на НАТО и Европейски Съюз приканват за доста увеличение на разноските за защита, написа Европейският нюзрум - платформа за съдействие сред 23 европейски информационни организации, представени от Българска телеграфна агенция. Дебатите засягат необятен набор от въпроси – от отделянето на по-голям % от Брутният вътрешен продукт за защита от съюзническите страни, до поемането на общи заеми от Европейски Съюз. Всички тези полемики са явен знак, че Европа се бори да запълни празнините в отбранителните си качества.
Генералният секретар НАТО Марк Рюте в понеделник прикани страните членки на Европейския съюз да усилят доста разноските си за защита. " Сега сме в сигурност, само че след пет години може да не сме ", означи той.
Бившият нидерландски министър председател предизвести, че двата % от Брутният вътрешен продукт, които страните от алианса понастоящем би трябвало да отделят за защита, " не са задоволителни ", за справяне с възходящите опасности от страна на Русия. Рюте уточни, че с цел да се опълчват на заканите, на страните от НАТО може да се наложи да отделят 3,6-3,7 % от своя Брутният вътрешен продукт.
Рюте оглави Организацията на Северноатлантическия контракт (НАТО) - мощен боен съюз с 32 страни, през октомври, а преди този момент в продължение на 14 години бе министър-председател на Нидерландия.
Пълномащабната инвазия, която Москва предприе в Украйна през февруари 2022 година, беше възприета като сигнал за пробуждане на Европа и нейната незадоволително добре финансирана отбранителна промишленост, подценявана години наред след края на Студената война. Но макар че след началото на съветската инвазия страните от Европейски Съюз усилват военните си бюджети и Брюксел поставя редица старания за увеличение на производството, европейската продукция на оръжия към момента изостава доста от тази на Русия.
На конференция, проведена през декември от мозъчния тръст " Карнеги Европа " в Брюксел, Рюте прикани съдружниците да усилят военните разноски и да преминат към " военно мислене ", с цел да избегнат нов спор на своя територия.
" Това, което се случва в Украйна, може да се случи и тук. И без значение от изхода на тази война, ние няма да бъдем в сигурност в бъдеще, в случай че не сме подготвени да се оправим с заплахата. "
" Големият гърмеж " на Европа в региона на защитата
Рюте акцентира тезата на първия европейски комисар по въпросите на защитата Андрюс Кубилюс, който в събота още веднъж прикани за " огромен гърмеж " в тази сфера в обява в обществените медии.
Стремежът към по-силна европейска защита е възроден от настояването на новоизбрания президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп към страните от НАТО да усилят разноските си за защита до 5% от Брутният вътрешен продукт, повтаряйки заявяваната от години негова позиция, че не заплащат задоволително.
Тръмп от дълго време е скептично надъхан към НАТО - крайъгълен камък на сигурността в Европа след Втората международна война. Миналия месец определеният президент на Съединени американски щати повтори познатата към този момент опасност да напусне алианса, в случай че членките му не усилят разноските си.
Тръмп ще встъпи в служба съвсем три години след началото на съветската инвазия. Освен това сега изтощените украински сили са изтласквани по фронтовите линии. Ръководителят на външната политика на ЕС Кая Калас миналата седмица още веднъж съобщи, че се надява Съединени американски щати да запазят поддръжката си за Киев, само че уточни, че в случай че това не стане, Европа е подготвена да поеме самодейността.
В обявата си в обществените мрежи от събота комисарят по защитата на Европейски Съюз Кубилюс показа графика, направена от сп. " Икономист ", която демонстрира географската раздалеченост на всяка една от страните от Европейски Съюз от Русия, измервана в километри, както и каузи от Брутният вътрешен продукт, отделян от всяка страна членка за защита през 2023 година Страни като Ирландия, Португалия и Испания са в долната част на скалата, до момента в който близки до Русия страни като Естония и Полша са в горната част.
През 2023 година НАТО дефинира минимално равнище на разноските за отбрана от два % от Брутният вътрешен продукт, защото войната на Русия в Украйна накара военния алианс да укрепи източния си фланг и да усили разноските си.
Според оценките на НАТО множеството от 32-те членки на блока ще реализиран задачата от два % през 2024 година, само че някои от тях към момента изпитват усложнения.
Оценките на разноските за защита на НАТО разкриват пропуски
Полша и Естония оглавяват класацията на разноските за защита. Оценки на НАТО сочат, че от средата на юни 2024 година те са отделяли за защита надлежно 4,12 и 3,43% от своя Брутният вътрешен продукт. След тях се нареждат САЩ с 3,38%.
Датският премиер Мете Фредериксен сподели оценката на Рюте, че може да се наложи страните от НАТО да изразходват повече средства от заложената все още цел. Въпреки че Дания към този момент надвишава задачата и през 2024 година е отделяла 2,37% е от своя Брутният вътрешен продукт за защита, Фредериксен означи, че страната му " ще се превъоръжава повече и това ще коства скъпо ".
Германия, най-голямата стопанска система в Европейски Съюз, отделя 2,12% от своя Брутният вътрешен продукт за защита, сочат данните на НАТО. През ноември немският защитителен колос " Райнметал " (Rheinmetall) и Литва подписаха съглашения за построяването на цех за муниции на стойност 180 млн. евро. Литва е членка на Европейски Съюз и НАТО и има обща граница с Русия.
Със своите 2,18% от Брутният вътрешен продукт за 2024 г. България също надвишава целта на алианса. Още през октомври министърът на отбраната Атанас Запрянов заяви, че в България има все по-голям консенсус по отношение на нуждата от увеличение на разноските за защита, с цел да доближат 2,5 % от Брутният вътрешен продукт.
Съседната Република Северна Македония отделя 2,22% от своя Брутният вътрешен продукт за защита, сочат оценките на НАТО за 2024 година
Чешкото министерство на защитата съобщи, че Чехия също е изпълнила уговорката за два % през предходната година. Според оценките на НАТО за 2024 година страната е отделила 2,10 % от своя Брутният вътрешен продукт за защита.
Чешкото министерство на защитата съобщи, че през предходната година Прага също е изпълнила уговорката от 2%. Оценките на НАТО за 2024 година сочат, че Чехия е изразходвала за защита 2,10 % от своя Брутният вътрешен продукт.
Миналата седмица чешкият президент Петър Павел заяви, че е реалистично да се чака разноските да набъбнат до 3% от Брутният вътрешен продукт до 2030 година В изявление пред Чешкото радио обаче той акцентира, че разноските за защита би трябвало да се дефинират от обосновани потребности, свързани със заканите за сигурността, а не да се спори за проценти, които съгласно него са подвеждащи.
Сред страните, които изостават от задачата от два %, са Испания (1,28%), Словения и Люксембург (1,29%), Белгия (1,30%), Канада (1,37%), Италия (1,49%), Португалия (1,55%) и Хърватия (1,81%).
Миналата седмица министърът на защитата на Португалия Нуно Мело подчерта, че страната му стреми да реализира задачата до 2029 година, което " не значи, че тези цели не могат да бъдат променяни по пътя, според от събитията ". През декември премиерът Луиш Монтенегро заяви, че държавното управление му " ще се опита да разпредели ресурсите във всички области, в това число и в защитата ".
Въпреки че изостава от задачата, Словения значително усили планувания си бюджет за защита. В бюджета за 2025 година са планувани над 1,2 милиарда евро - нарастване от 20% по отношение на разноските за защита за миналата година, а за 2026 година са планувани над 1,3 милиарда евро.
Някои страни от Европейски Съюз, измежду които и Франция и Естония, приканват блокът да употребява общи заеми за финансиране на разноските за защита. Европа употребява сходен метод за финансиране на възобновяване си от пандемията от КОВИД-19. Други страни, като Германия и Нидерландия, обаче към този момент не са съгласни с предприемането на стъпки в тази посока.
Гърция, която съгласно оценките на НАТО за 2024 година отделя забележителните 3,08% от своя Брутният вътрешен продукт, поддържа основаването на фонд на Европейски Съюз за финансиране общите отбранителни разноски. През декември премиерът Кириакос Мицотакис, се застъпи за апелите за еврооблигации за защита, заявявайки, че е нужно да се " активизират европейски запаси " и да се сътвори на европейски фонд за защита.
Отстъпление на Европейски Съюз в региона на защитата
На 3 февруари водачите на Европейски Съюз ще се срещнат на неофициална среща в замъка Лимон в белгийската провинция, на час път от Брюксел, с цел да обсъдят по какъв начин да се даде подтик на европейската защита.
" Европа би трябвало да поеме по-голяма отговорност за личната си защита ", написа ръководителят на Европейския съвет Антонио Коща в отправената в понеделник покана към държавните и държавните ръководители на страните от Европейски Съюз за присъединяване в срещата.
" Смятам, че споделяме сходна оценка на заканите, пред които е изправена Европа ", сподели написа Коща и прибавя, че експанзията на Русия против Украйна значи нова " война с висока активност " на континента. Председателят на Европейския съвет също по този начин предизвестява, че страните членки на Европейски Съюз са изправени пред възходяща опасност от хибридни и хакерски атаки.
Коща е поканил на срещата и генералният секретар НАТО Марк Рюте, както и английският премиер Киър Стармър.
Преговорите ще се състоят в основен миг, защото водещите поддръжници на Украйна - Англия и Европейски Съюз, с паника наблюдават обещанията на Тръмп да постави бърз завършек на спора след встъпването си в служба на 20 януари.
Срещата през февруари ще бъде включена в плануваната Бяла книга за бъдещето на европейската защита, като тематиката ще бъде прегледана още веднъж на срещата на върха на водачите на Европейски Съюз през юни.
